Магията на старопрестолна Плиска (снимки)

Магията на старопрестолна Плиска (снимки)

Сподели с приятели!

Плиска е първата столица на българската държава, основана от хан Аспарух и до 893 година освен столица, е била и един от най-големите и богати градове. Днес изглежда странно, че е построена на равно място, но това е обяснимо за народ, който идва от просторните степи. Три отбранителни пояса били изградени, за да предпазят града от нападение -ров със земен насип, крепостна стена и тухлено укрепление при самата цитадела. Ограденият от стени комплекс заемал площ от 23 квадратни километра, но се предполага, че градът е бил много по-голям – колкото територията на съвременна Варна.

Днес разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да се посети по всяко време, макар че е най-добре да се посети и експозицията, за да се видят предметите, свързани с бита, духовната и материална култура на някогашните жители на столицата.

В двореца на хан Крум, който заема 500 квадратни метра, изследователите откриват водохранилище, просторни бани и тайни изходи, през които при евентуална обсада неговите обитатели са могли безпрепятствено да го напуснат. По време на управлението на Омуртаг /814-831 г./ е извършено разширяване на града, довършват се крепостните стени и се построява Тронната зала.

Във външния град историците откриват останки от жилища, храмове, стопански сгради и работилници, а край Източната порта е величественият дворцов църковен комплекс, който включвал катедрала, архиепископски дворец и манастир, наречен Голямата базилика, защитена с висока над 4 метра каменна ограда. Нейният строеж, по всяка вероятност, е започнал веднага след приемането на християнството и в продължение на 250 години е бил средище на духовния живот на столицата и на тогавашна България.

Сградата, издигната върху неизвестен езически храм, предизвиква разгорещени дебати сред учените. Според едни, откритата под основите на базиликата сграда е гробницата на човек, загинал като мъченик за вярата /вероятно братът на хан Маламир, Свети Боян, екзекутиран за предателство към традициите/. Но според друга, по-правдоподобна хипотеза, зданието било построено, за да послужи като мавзолей на българските ханове.

 

След покръстването се опитали да. го превърнат в катедрала, но конструкцията не издържала и се наложило цялостното му събаряне. По-важно е друго: че тук, освен богослужебните книги, са се изучавали право, архитектура и строителство и че вероятно именно в него са работили приетите през 886 година от цар Борис Първи ученици на Кирил и Методий, поставили началото на нова книжовна школа на славянски език.

Източник: Български туристически съюз

Снимки: Моника Борисова

shumenotblizo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *