Отблизо със Стефания Колева: Разговор за малките неща и шанса да мислиш положително

Отблизо със Стефания Колева: Разговор за малките неща и шанса да мислиш положително

10.12.2018 0
Сподели с приятели!
  • 22
    Shares

Стефания Колева е родена през 1973 година в София. Завършила е гимназия с разширено изучаване на английски език. През 1991 година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Дора Рускова. Година по-късно с приравнителен изпит влиза в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва НАТФИЗ през 1996 г. От 1996 г. до 2007 г. е актриса в трупата на театър „Българска армия“. От 2010 г. е в трупата на народния театър „Иван Вазов“. Известна е и с ролите си в телевизионни сериали. През 2014 година актрисата завършва в Нов български университет, специалност Арт терапевт. През 2010 година получава номинация за най-добра женска роля в категория – Comedy TV Series на „50 Festival de Television de Monte – Carlo”. През 2012 година е номинирана за „Жена на годината“ , а през 2018 е номинирана за комедийна актриса „Кукерикон“. Вижте какво разказа за себе си Стефания Колева пред екип на Шумен Отблизо.

Как решихте да се занимавате с актьорско майсторство?
– Не съм взимала решение, театърът ме откри, както те откриват важните неща в живота.
Вие участвате в сериала „Полицаите от края на града, има ли нещо общо между Корнелия и Стефания Колева?
– Няма как героите, които играя да не приличат на мен при положение, че аз ги представям. Аз се чувствам, като адвокат на героя, който интерпретирам. В този смисъл, трябва максимално да се доближа до всичко, което е той, независимо дали е положителен, отрицателен, смешен, тъжен, мъдър или не… Процесът е дълъг, вълнуващ и много интересен.

Вие винаги сте усмихната и позитивна. На какво се дължи това?
– На гледната точка. Независимо дали е вчера, днес или утре, ако отвориш сетивата си за хубавото: за усмивката, ако започнеш да виждаш чара на малките неща и шанса да мислиш положително, но реално, да търсиш, а не да приемаш, може да се превърне в голям.
Каква бяхте като дете?
– Дете с богато въображение, любопитно и с голяма усмивка, така ми е казвала майка ми. Мога да допълня, че често разсмивах приятелите си и не исках просто да следят измислиците ми, а исках да ги харесват най-много. Бях малко дива. Винаги с рани по лактите и коленете.
Коя е най-голямата ви мечта?
– В мислите на обществото да има културен капитал. Да не се изисква твореца само да „поразсее“ зрителя, а да го събуди, провокира, замисли. Мисля си че ако не искаме да бъдем културно заличени е добре да има структури в културата. Мисля, че има много адекватни хора и между тези, които гледат и между тези, които правят театър и изкуство във всичките му сфери, но е много трудно да се оцелее и да се прави с достойнство това, което обичаш. Мечтая, творците да бъдат свободи да изразят себе си, без да е нужно да правят компромиси. Смисълът е нещо, което непрекъснато се изплъзва. Но лично аз го виждам. Важно е обществото да изпитва нужда от култура, от изкуство, от театър.
Кое ви кара да сте щастлива?
– Вярата!
Кое ви дразни най-много?
– Простотията, невежеството, злобата, глупостта, завистта.
Как предпочитате да прекарвате свободното си време?
– Всеки път е различно. Май затова е свободно.
Какво послание бихте отправили към читателите на Шумен Отблизо?
– Да не се отказват! Да разпознават щастието, да имат самочувствието, че имат право на избор!