Отблизо със Стефан Вълдобрев: Вдъхновението ми е свързано с краен срок и напрежение

Отблизо със Стефан Вълдобрев: Вдъхновението ми е свързано с краен срок и напрежение

11.02.2019 0
Сподели с приятели!
  • 9
    Shares

Стефан Вълдобрев е български актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, филмов режисьор, роден през 1970 година в Стара Загора. През 1989 завършва езиковата гимназия в родния си град, през 1993 се дипломира със специалност Актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, а в периода 2006-2007 специализира кинорежисура във Филмовата академия ФАМУ в Прага, Чешка република. Изиграл е над 40 роли на сцените на Народния театър, Театър “Българска Армия”, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър 199 , Драматичен театър Пловдив. Написал е оригиналната музика за над 70 театрални постановки и 20 игрални и документални филма. Има издадени 10 албулма с песни, множество музикални видео-клипове и четири национални турнета с “Обичайните заподозрени” – Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов-Еко и Мирослав Иванов. Това е бандата, с която Стефан записва хитовите си албуми “…Към”, “Пропаганда, Хромозоми, Силикон”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Революция”, и “Обичам те, мила” и д-р. Вижте какво сподели Стефан Вълдобрев пред екип на Шумен Отблизо, няколко дни преди първия им концерт в нашия град.

Как се насочихте към актьорското майсторство?
След като свирих 8 години на пиано и 5 години на класическа китара, в един момент видях, че нямам търпение, защото там се изисква страшно много усилия, а аз съм малко разсеян и гоних топката. В един момент реших, че театърът е мястото където всичко става с по-малко усилия и лекота. Смятах, че не се изискват толкова усилени репетиции. Разбира се, после се оказа, че греша. Записах се в един самодеен състав в Стара Загора и всъщност видях, че на театралната сцена мога да обединя всичките си занимания. Гледах много филми и мотивацията да искам да стана актьор беше самото кино. Влюбих се в сцената и започнах усилена работа. Кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме и попаднах в легендарен клас.

Как успявате да съчетавате актьорското майсторство и музиката?
Това не е много лесно. В интерес на истината, това са съвсем различни неща. Актьорството е повече изпълнителско изкуство, там интерпретираш, а това което аз правя с музиката е творческа работа. Да се настроиш на творческа вълна е съвсем различно от това да подготвиш тялото и гласа си за изпълнителска работа, каквото е актьорството. Този преход на мен ми е доста труден и изисква време.

Разкажете ни за групата “Обичайните заподозрени”, как се събрахте?
Първо се събрахме с Иван Лечев през 1993 година. Поканих го да запише китари в първия ми албум. Заедно с него бяхме номинирани за наградата “Аскер” за музика и след церемонията го поканих. За мое голямо учудване и радост, той се съгласи и започнахме да работим. В процеса на работа поканих и Стоян Янкулов – Стунджи, по-късно се появи Веселин Веселинов – Еко и така, заедно през 1998 година записахме албума “Към”. През следващата година Иван Лечев каза, че групата има нужда от още един китарист и така дойде Мирослав Иванов и до сега сме в този състав.

Как се появи името на групата “Обичайните заподозрени”?
През 2012 година се обадих на Иван Лечев и му предложих отново да свирим. Tой ме попита с кого, a аз му отговорих със Стунджи, Еко и Миро. Отговорът му беше – “Аха, значи с обичайните заподозрени” и така от тази шега, аз реших да го използвам официално.

Какво е чувството да се качиш на сцената?
Когато се кача на сцената, чувството и усещането ми е че виждам съмишленици, за които това, което правим има значение. Виждам, че всяка една песен има значение за различните хора. Примерно, докато пея някоя песен, в погледа на двойка си личи, че тази песен е свързана с техния живот. Това ми е усещането, защото е много силно в продължение на 3 минути, да знаеш, че си част от живота на тези хора. Това лично мен много ме вълнува и според мен е много отговорно.

Кои са песните, които винаги пеете на сцена?
Няма точно определени, но песните като “Рай”, “Фойерверк“, “Към”, “Обичам те, мила”, “Бряг с цвят най-зелен” и от скоро “По-полека” са част от репертоара.

Как се идва вдъхновението за текстовите ви?
При мен лично вдъхновението е свързано с краен срок и напрежение. Трябва да имам краен срок и някой постоянно да ми звъни и да пита какво става.

Каква е била детската ви мечта?
Долу горе от 14-годишен, когато за първи път хванах китарата и свирих на едно представление в училище, знаех, че ще се занимавам с това. Много рано разбрах, че ще бъда на сцена и ще забавлявам хората. Като още по-малък, прекарвах времето си на село и до една чешма паркираха тировете, шофьорите оставяха вратите отворени и виждах снимки на различни градове и държави, както и на голи жени. За това исках да стана шофьор на тир.

Сега за какво мечтаете?
Мечтая това което правя и ми доставя огромно удоволствие и виждам, че има смисъл за доста хора да продължи. Мисля, че това е най-голямата радост за един човек – да работи това, което обича.

След няколко дни имате концерт в Шумен. На какво ще станат свидетели присъстващите?
В Шумен ще бъде първият ни концерт за тази година. Това поне за мен е събитие. Шумен ще стане свидетел на това как петима музиканти се кефят да са заедно. Хората ще видят енергия, настроение, усмивки и се надявам да пеем заедно. Това като цяло е първият ни концерт в Шумен.

Какво послание бихте отправили към читателите на Шумен Отблизо?
Моите послания ги слагам в песните си, за това да заповядат на концерта и да открият своите послания в текстовете на песните.

shumenotblizo.com