Отблизо с Александър Сано: Никой не може да те направи актьор, такъв се раждаш!

Отблизо с Александър Сано: Никой не може да те направи актьор, такъв се раждаш!

31.12.2018 0
Сподели с приятели!
  • 20
    Shares

Александър Сано е роден през 1977 година в Асеновград. Когато е бил на седем години семейството му се мести в родния град на баща му – Русе. Там се ориентира към музиката и пее в „Хорът на момчетата“. На 14 години е основал първата пънк група в града. След като завършва професионалната гимназия по мода и облекло, го приемат в Софийския университет със специалност Политология. След две години напуска университета и кандидатства в НАТФИЗ.
Женен е за световна и европейска шампионка по художествена гимнастика, Нели Атанасова Сано. Двамата имат две деца Иво и Ава. Вижте какво сподели Александър Сано пред екип на Шумен Отблизо.

Как се насочихте към актьорското майсторство?
Към това изкуство не се насочваш, то те избира и то така, че нямаш никакви съмнения, че ще се занимаваш с това, нито пък сили да откажеш. Твърдя, че никой не може да те направи актьор, такъв се раждаш. Както не може и никой да те научи да пееш вярно, ако нямаш обособени такива центрове в мозъка по природа, които да правят разлика в тоналностите и ритъма, например. Разбира се има не малко случаи на объркани хора, упражняващи моята професия, при които обаче, дори и след обучение и школовка е видно, че не са на мястото си. Но такива грешки има във всяка професия, не само в актьорската.

Често пътувате в чужбина, защо избрахте да се развивате в България?
По-скоро никога не съм мислел да опитвам да се развивам навън. А житейският ми и професионален път показа, че и не е било нужно. Живеейки в България успявам да упражнявам професията си на най-високо ниво, както у нас, така и зад граница.

Коя от изиграните роли до сега е била най-близо до вас?
Като натура ли? Може би учителят по музика Калин, от „Привличане“, но не напълно.

Коя е била най-трудна и защо?
Най-трудно се справих с ролята ми на Пепе от представлението „Редки тъпанари“, постановка на Теди Москов. Никога до този момент не бях се трудил толкова в професията ми. Успях да изградя образа напълно може би след 40-тото представление, но в момента е великолепен и е вероятно най-голямата ми гордост.

Очакваме скоро два ваши проекти, разкажете ни малко за тях?
През 2019-та излизат първо по БНТ „Денят на бащата“ изключително силен мини-сериал, в който си партнираме със Захари Бахаров и две невероятни актриси – Весела Бабинова и Глория Петкова. В сериала изключително присъствие имат и Лидия Инджова, както двете деца в детските роли.
Вторият проект е първият ми филм като продуцент „Диви и щастливи“, който ще излезе по кината в края на 2019-та.
В него отново си партнирам с Яна Маринова, Луиза Григорова и режисьора Мартин Макариев. Във филма участие ще вземат също и много талантливите наши актьори Дария Симеонова, Димо Алексиев и Калин Врачански, както и един изключителен млад актьор от Лондон – Базил Айдънбенц (Basil Eidenbenz). Снимките вече започнаха в края на Септември 2018 г. и ще бъдат завършени през м. Май 2019 г. Със сигурност ще едно от филмовите събития на годината. Лентата ще има и международно разпространение от най-големият френски филмов дистрибутор „Free Dolphin Entertainment“, които вече разпространяват и предишният ни филм „Привличане“.

Замисляли ли сте се, с какво бихте се занимавали, ако не бяхте актьор?
Бих се надявал да е с нещо почтено, защото можеше и да съм автокрадец, например, шегата настрана, но изкуството, дори само редовният досег с него е способно да посочи нормален житейски път и на най-буйните натури. Колкото по-културен и образован е един народ, толкова по-малко проблеми има! Не откривам топлата вода, това е неоспорим факт.

Каква е била детската ви мечта?
-Да стана космонавт. С напредването на технологиите мисля, че вече не е невъзможно.

Какво обичате да правите през свободното си време? Имате ли хоби?
– Отделям цялото си свободно време за семейството ми. Знам, че на този етап не е достатъчно, но те ме разбират и подкрепят, за което ги боготворя.

Как описвате себе си, като личност?
– Не знам. Има неща, в които съм константен и предвидим, от друга страна съм и много променлив и непредсказуем, което пък е в помощ на професията ми…, надявам се и се старая да съм що-годе читав човек.

Успявате ли да намирате баланса между работата и семейството?
-С желание всичко се постига. Като изключим, както вече споменахме успех в изкуството. Там си трябва дарба, само със желание не става.

Кое е най-важното за вас, като личност, на какво държите?
– Желанието да създадеш, дадеш и оставиш нещо смислено и полезно за околните. Да бъдеш внимателен и благодарен към хората. Да не се занимаваш с гадости. Вярвам, че това е всичко към което съвременния човек трябва да се стреми, не е сложно, нали?

Какво послание бихте отправили към читателите на Шумен Отблизо?
– Бъдете щастливи! Ако не сте, търсете щастието със всички сили!