Отблизо с Димитър Баненкин: Моето хоби е моята професия!

Отблизо с Димитър Баненкин: Моето хоби е моята професия!

24.12.2018 0
Сподели с приятели!
  • 13
    Shares

Димитър Баненкин е роден през 1962 година в Пазарджик. Завършва ВИТИЗ и един от създателите на Малък градски театър “Зад канала”. Вижте какво сподели пред екип на Шумен Отблизо за себе си самият Димитър Баненкин.

Кой е Димитър Баненкин?
– Всъщност е много просто. Така се казвам и съм много горд с името си. Нито повече, нито по-малко ако питате кой съм аз, аз съм човек, който не се плаши да започне от нулата, в каквато и фаза на живота ми да се намирам.

Как се насочихте към актьорското майсторство?
– Към професията ми ме насочи големият Крикор Азарян и то стана съвсем случайно, когато търсеше дете за спектакъла си “Януари” в театъра в Пазарджик. От тогава започнах да играя в театралната школа на младежкия дом в града.

Вие участвате в театрални постановки, филми и сериали. Кое е по-трудно и защо?
– И трите неща, които споменавате са коренно различни. Театърът е вечен и никога няма да умре. В него публиката е твоят директен критик, може да усетиш дали те харесва, дали я овладяваш и не на последно място отговорността ти в нейното възпитание. В телевизията нещата се движат с по-бързи обороти. Там трябва да усещаш всичко по-бързо, да имаш рефлекс за ситуацията. Киното е вълшебство, там имаш време да се подготвиш, да изиграеш нещата по възможно най-добър начин, защото кадърът е последен. Аз обичам и трите неща безумно.

Живяли сте известно време в Германия, разкажете ни за заминаването си и защо не останахте да се развивате там?
– Заминах по икономически причини. След трудни три години се развих доста добре, според мен, в ресторантьорския бизнес, но никога не съм имал амбицията да се занимавам с професията си там, защото един актьор би трябвало да възпитава публиката на майчиния си език.

Коя от изиграните роли до сега е била най-близо до вас?
– Не бих казал, че има такава. Опитвам се всяка роля да е различна и да се почувствам като героя си.
Всички роли досега, които съм изиграл са просто хора нямащи нищо общо с мен.

Коя е била най-трудна и защо?
– Ами така като се замисля, май нямам лесна роля, но най-трудната е винаги следващата.

Как ще опишете днешното кино, какво не му достига или какво му липсва?
– Днешното кино в световен мащаб е добро. Ако ме питате за българското кино, с изключение на няколкото оскъдни прояви на много талантливи режисьори, липсват пари, пари и отново пари. Голямо кино се прави с много пари, същото се отнася и до сериалите.

Замисляли ли сте се, с какво бихте се занимавали, ако не бяхте актьор?
– Тук ме изненадахте. Всъщност не, но когато човек е в беда винаги намира изход, както постъпих в Германия.

Каква е била детската ви мечта?
– Исках да порасна.

Какво обичате да правите през свободното си време? Имате ли хоби?
– Обичам да ходя на кино, театър, да плувам, да ходя на Витоша. Моето хоби е моята професия.

Как описвате себе си, като личност?
– Труден човек съм. Обичам самотата и избирам кръга на познати и приятели.

Успявате ли да намирате баланса между работата и семейството?
– Аз съм разведен. Дъщеря ми живее в Мюнхен и често се посещаваме.

Кое е най-важното за вас, като личност, на какво държите?
– Когато някой ми пожелае успешен ден, той наистина да го мисли.

Какво послание бихте отправили към читателите на Шумен Отблизо?
– Едва ли имат нужда от някакво послание-клише, но добре.
Никога не гледайте назад!

shumenotbliz.com