Отблизо с Калин Сърменов: Нищо не започва и не свършва с нас!

Отблизо с Калин Сърменов: Нищо не започва и не свършва с нас!

Сподели с приятели!

Калин Сърменов е български актьор, музикант, режисьор, художник и бизнесмен, роден в София. Завършва Художествана гимназия, след това записва в НАТФИС – Кинорежисура и Актьорско майсторство. Озвучава филми, сериали и реклами. Той е сред основателите на култовите групи „Контрол” и „Чувал Чувал”, автор е на хитове като „Леле, како” и „Булка”. През 2012 година е назначен за временен директор на Сатиричен театър “Алеко Константинов”, а през октомври 2017 година е избран за директор на театъра.

 Г-н Сърменов, защо решихте да оставите рисуването и как се насочихте към актьорското майсторство?

Аз се занимавах с рисуване доста дълго време, но имаше една конкретна случка, която ме накара да спра. Тя се случи по време на комунистическия строй. Тогава имаше съвсем друг морал, друга система , а аз съм от семейство на хора, които не бяха добре посрещани в онзи строй. Моите пра – родители са убити в Белене. Тогава ми казаха, че няма да мога да се занимавам с рисуване и реших, че ще правя нещо друго. Започнах да се занимавам с актьорска работа, като основната ми цел беше да правя кино, но смятах, че човек трябва да опознае абсолютно всички елементи от киното, да ги познава професионално, за да може да застане зад платното и да режисира. Това беше нормалният път и си казах, че ще запиша актьорско майсторство. Така започнах да се занимавам с театър. Основната ми цел беше да се занимавам с кино, но минаха много години, бяха тежки времена, дойде 90-та година , всичко се обърка, имаше икономически и политически кризи и нещата малко се забавиха, но в крайна сметка се получи.

Предизвикателство ли е за вас озвучаването на реклами, филми и сериали?

За мен работата пред микрофон е изключително важна за хората , които се занимават с актьорството. По хиляди причини, много дълги години този вид труд беше подценяван и омаловажаван от театралното съсловие. В основата беше спецификата и сложността на това нещо. Аз започнах да се занимавам с него и много държа на дублажа и на работата пред микрофон. Тя ме научи да си дисциплинирам говора, научи ме да разбирам какво означават думите, начинът по който се достига до тях. Изключително трудно е разпределянето на вниманието. Когато човек дублира, отдава вниманието си на няколко места. С едното ухо слуша единия текст, с другото слуша колегите, в същото време чете. Четейки гледа какво се прави на екрана и как колегите играят във филма. Така създава един образ, благодарение на изключително много рефлекси, които трябва да се тренират. Този усет, чувствителност и тази дисциплина  ми помогнаха много в работата.

Коя е ролята, която сте изиграли и е най-близко до вас?

Близко до мен, няма нито една. Скоро прочетох една пиеса, в която може би ми се стори, че ролята е писана за мен, но едва ли ще я поставя, просто я прочетох и имах това усещане. Няма роля, която да е близо мен. Според мен, ако артист намери роля, която е близко до него, това ще бъде голям провал, защото ако ти искаш да изиграеш себе си, трябва да се освободиш от комплексите си и от собствените си представи, а това е много сложен процес. Той е емоционален, изключително личен и малко хора могат да се освободят от тези неща. Затова по-добре да не попадаш на такава роля, която чак пък толкова да се препокрива с теб.

 Кое е най-ценното за вас и на какво държите?

Има една приказка – “Няма нищо по-страшно от това, да успееш да се видиш с очите, с които другите те виждат”. Тоест, аз имам една представа за мен, дали обаче тя е вярна или не, не се знае. Ако питате съпругата ми, тя ме вижда по друг начин, ако попитате децата ми, отново е по друг начин, а ако питате майка ми – това е съвсем друга картина. Така, че аз се опитвам да спазвам някои неща, които не знам до каква степен успявам, но гледам да бъда работохолик. Тоест аз освобождавам много мързела в себе си. Смятам, че мързелът е много градивна част от съществуването на умния човек и понеже смятам, че съм умен, уважавам мързела в себе си. След като го уважавам, аз се боря с него, защото той е много мощен и силен. Аз съм мързелив -много и за това работя много. Мързелът е осъзнат процес и за това се боря с него, за да знам, че съм по-силен от него, но и в същото време му давам възможност да се развива, за да мога, все пак, да бъда напредничав. Еволюцията на човека е плод на неговия мързел. Ако не беше мързелът, нямаше да имаме още коли, нямаше да имаме електрически прозорци. Всичко около нас е измислено на базата на мързела.

Вие сте директор на Сатиричния театър. Как оценявате днешният театър, какво не достига или липсва на младите актьори?

Липсва им възпитание под всяка една форма. Професионално възпитание, което не получават от учебните заведения, в които учат. Липсва им домашно възпитание, което е проблем на нашето общество и от тук нататък картината става много тъжна, защото дисциплината в професията се изгражда на база уважение към професията, а когато ти нямаш тази дисциплина – ти не уважаваш и професията. Щом не уважаваш професията, няма как да очакваш другите да те уважават и това е нещо, което в последните 10-15 години се развихри и даде своите плодове. Има доста ялово присъствие на младите хора в професията. Няма вече мъже, ако трябва някой да изиграе героична роля, ние можем да преброим едно – две имена и то вече не толкова млади. Прекалено харесахме европейския модел на унифициране, плюс това, нашата професия винаги е възприемана от младите, като нещо, което се прави много лесно. За да влезеш в медицината трябва да учиш, а тука ще научиш две стихотворения, ще бъдеш чаровен и всичко ще стане, тоест ние създадохме едно омаловажаване на професията, което доведе до пълен професионален крах. Казвам го с цялата отговорност за това.

Какви са качествата, които трябва да притежава един актьор, за да бъде наистина добър?

Те не са едно и две, но преди всичко трябва да се изучи тази професия. Това е наука, като всяка една друга и без тази наука и отношение, никога нищо няма да стане.

Вие бяхте доста търсен престъпник в „Полицаите от края на града“, как ще коментирате участието си там?

Това беше едно “намигване”, което ние направихме към сериала „Седем часа разлика“ и се получи, плюс това е малко повече пиар, за да може да се вдигне рейтинга на сериала. Това беше между мен и Маги Халваджиян – едно “намигване” към нашата далечна работа преди години.

Какво послание бихте отправили към читателите на Шумен Отблизо?

Колкото се може повече да бъдат смирени пред работата, която вършат. Тогава тя ще се превърне в това, което би трябвало да е, независимо, кой какво работи. Смирение към работата! Актьорската и режисьорската професия е била преди нас, да се надяваме, че ще бъде и след нас. Нищо не започва и не свършва с нас! Ние в България сме объркали приоритетите си, защото всички твърдим, че сме началото и края, не е вярно! Винаги ще има и го има, ние сме тук само, за да пренесем информацията от точка „А“ до точка „Б“, за да дойдат следващите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *