Отблизо с Марио от Layout: За височините в живота, опасностите и адреналина

Отблизо с Марио от Layout: За височините в живота, опасностите и адреналина

14.01.2019 0
Сподели с приятели!
  • 111
    Shares

Много от вас са ги виждали – скачащи, луди момчета, които за ужас на всички майки, покоряват екстремни височини. Наричат това изкуство, а платното може да бъде всяка една точка от градската среда. Срещаме се с Марио. За много хора  той е момчето на „покрива на града”, безразсъдно и провокативно, показващо опасни каскади. За любителите на адреналина обаче, Марио е шуменският Давид Бел, който отлично владее изкуството на преодоляване на препятствия, единствено с помощта на уменията на човешкото тяло.

Бързо мислене и ловкост, с които човек се измъква от сложни ситуации и е способен да отиде навсякъде, където пожелае – така най-просто би могло да бъде описано уличното изкуство паркур, от което произлиза фрийръна.

И със сухата теория – дотук! Вижте какво разказа Марио за трейсърите, страха и перфектната подготовка.

Разкажи ни за идеята, как се появи Layоut?

Всичко започна преди година и три месеца. С Вангел – другият основател на групата, решихме да създадем Layout, защото от 6 години се занимаваме с това, но нямахме отбор и организация, затова беше крайно време да направим нещо, за да се развиваме като организация.  Започнахме само двама. Събрахме много бързо последователи и станахме близо 60 човека. Нещата се развиват много добре, имаме си личен фотограф и монтажист, който прави нашите видеа.

От колко време се занимаваш с фрийрън и паркур?

Бях на 14 когато започнах да се занимавам с това. Отидохме в един физкултурен салон, където има дюшеци и просто започнахме да скачаме. Аз си нямах идея какво правим всъщност, но после се запалих  и разбрах, че това е спорта за мен.

Какво е чувството да си на върха?

Всеки човек има различна гледна точка за нещата и при нас е така, че когато се катерим по високи места, виждаме града от друга точка, виждаме красотата му. Виждаме неща, които не може да се видят от ниско. По този начин се освобождаваш от проблемите за момент, забравяш за всичко и може да си със себе си.

Страхуваш ли се?

Страхът се преодолява, аз нямам страх от високо.

Много от хората ви критикуват. Какво мислите за това?

Това за нас не е проблем, защото ако няма хора, които да ни критикуват и да пишат за нас, всичко това, означава, че ние не правим нищо. Винаги когато има един или повече, които не подкрепят това, което правиш, това означава, че ти успяваш. Пък и за нас това не е проблем, ние сме свикнали, ние не го правим за хората, ние го правим за нас. Това, че споделяме снимки в социални групи е, за да покажем на шуменци другата част от нашия град и нашата гледна точка. Не искаме да провокираме никого. Много пъти сме казвали, че това не трябва да се практикува от хора, които нямат практика. Мога да кажа на всички последователи и тези, които ни критикуват, че ние не го правим за тях, а за нас самите.

Какво изпита първият път, когато се качи на високо?

Първото ми катерене на високо беше доста притеснително, но като цяло това притеснение вътре в мен кипеше и аз исках да се кача още по-нагоре и нагоре. Интересът се събуди, както и адреналина. Чувството беше доста интересно и запомнящо, тези моменти и сега ги изпитвам, защото винаги има опасност. Единственото притеснение за нас не е, че можем да паднем или сградата да се срути, а хората да не започнат да се стряскат и да се обаждат на полицаите. Не мисля, че това е нещо толкова важно, за да се намесват органите на реда. Имали сме срещи с тях, тя са запознати с това, което ние правим.

Получавате ли травми?

Има доста травми, няма човек който да не се е контузил докато скача. Винаги сме казвали, че нашият спорт е един от най-опасните, защото всичко се практикува навън, нямаме зали  и дюшеци. Винаги преди да скачаме разгряваме хубаво и гледаме да се пазим.

Срещате ли подкрепа от родителите си?

В началото родителите ни бяха скиптични, но започнаха да свикват. Приемат го и знаят, че ни харесва. Смятам, че за родителите е най-важно децата им да са доволни.

Вие сте многобройна група, разбирате ли се?

В момента сме около 50 човека, като най-малкият е на около 11 години, а най-големият на 21. За радост в групата всички се разбират. Няма ти си по добър, аз съм по-добър. Винаги с Вангел сме казвали, че сме от един отбор и най-важното е да се подкрепяме и да сме заедно.

Кое от това, което практикувате смятате за най-опасно?

Най-опасният спорт, с който се занимаваме, мисля, че е паркур, защото той се практикува, както на земя, така и върху блокове и много по-високи места, което е опасно.

Каква е твоята мечта?

Искаме да се развием, искаме да имаме спортна площадка, където да тренираме, защото където и да отидем винаги се намират хора, които не одобряват, това което правим, а всъщност ние не правим нищо нередно. Ние не сме вандали, дори и да счупим нещо, после ще си го оправим.

Момчетата мечтаят за контролирана среда където да тренират, за да сведат инцидентите до минимум.

Марио призова всички почитатели на екстремните спортове да бъдат изключително внимателни. Ако нямат нужната подготовка, да не започват, тъй като практиката в неконтролирана среда и липсата на подготовка може да бъде опасна и дори смъртоносна.

shumenotblizo.com