Отблизо с Пламен Манасиев: За мен театърът е втори дом!

Отблизо с Пламен Манасиев: За мен театърът е втори дом!

Сподели с приятели!

Пламен Манасиев е роден в Бургас, завършва Английска езикова гимназия „Гео Милев“, а по-късно учи в класа на професор Николай Люцканов в НАТФИЗ. Той се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от 1992 г. Първият сериал, за който дава гласа си, е „Манкузо, ФБР“ за БНТ. Озвучавал е и филми като „Салон Тропическа прическа“, „Шеметен град“, „Сексът и градът“, „4400“, „Декстър“, „Рокфелер плаза 30“ и „Пасифик“. Участва и в дублажа на готвача Джейми Оливър в предаванията му по 24 kitchen. През 1999 Манасиев  участва в копродукцията “Изток – Запад” –  в ролята на 2-ри офицер, през 2010 г. участва в сериала „Стъклен дом“, а от 2011 г. в „Под прикритие“. В биографията му  влиза и филма „Вила Роза“ през 2013 г. Вижте какво разказа пред Шумен Отблизо за театъра и киното самият Пламен Манасиев.

 Г-н Манасиев, как се насочихте към актьорската професия?

Още в гимназията се насочих към тази професия. Гледахме едно представление и бяхме впечатлени от него. Решихме да си направим собствена театрална формация, но имахме проблеми и директорката на училището ни насочи към един състав. Така всъщност започнах в Младежкия дом в Бургас, след това в ДНА, а преди казармата 4 години се занимавах с актьорство – съвсем аматьорски. След казармата, вече ме приеха в НАТФИЗ. Кандидатствахме 6 човека в театър София и от тогава до сега съм там.

Вие сте свирил на цигулка, защо се отказахте от музиката?

Сестра ми и баща ми свириха на цигулка, но не професионално и това беше нещо като детско желание, гледайки тях. Започнах на 6 години и близо 7 години се занимавах с това. След това започнах да си давам сметка, че децата ритат топка по два часа навън, а аз свиря по толкова в къщи. Аз имах и други интереси като фотография и археология, нямаше как да съчетавам всичко и лека полека, цигулката отпадна. Тя ми е била винаги от полза. Моят преподавател в НАТФИЗ също свиреше на цигулка, както и асистентът ми. Когато  разбраха, за музикалните ми заложби, ме накараха да свиря на цигулка в един от спектаклите. Аз съм изключително благодарен за това, което съм получил като музикално образование и винаги ми е помагало и в работата.
Предизвикателство ли е озвучаването на реклами, филми и сериали?

Повечето неща в живота ми ставаха случайно, това също е едно от тях. Бях в Театър София и една режисьорка на дублажа беше дошла да гледа спектакъл. Тя работеше с мой колега и му казала, че иска да ме чуе в студио, да направим прослушване и след това започна да ме вика. И друг път съм казвал, че за мен е голямо удоволствие, че всички неща, с които съм се занимавал, са били свързани с професията. Това също е част от нея, едно допълнително умение. В началото имаше някакво мнение, че занимавайки се с дублаж, не си толкова добър актьор, но това отпадна с времето, защото хората се убеждаваха, че не е точно така и на мен ми е било интересно и приятно. Това е нещо съвсем различно от работата, която върша, но така или иначе е свързано с нея и помага, както професионално, така и финансово. Озвучаването е доста труда и специфична работа.

 Вие участвахте в хитовия сериал „Под прикритие“, разкажете ни за тази роля?

Първоначално ролята не беше много развита. Когато ми се обадиха, се разбрахме – отначало само за две-три серии, пък след това евентуално ще се развива. Героят нямаше име, но с течение на времето се разви. Екипът беше прекрасен и в един момент, след като сериалът свърши, решихме да си направим представление, за да продължим да работим заедно. Компанията беше изключително добра, всичките колеги са много добри професионалисти. За мен това беше едно прекрасно изживяване. Във всяка роля актьорът вкарва нещо от себе си, а ролята го променя по някакъв начин. По принцип не харесвам да карам чужди коли, но покрай сериала, успях да преодолея това. Много приятно време изкарах в този сериал и съм благодарен, защото това, като че ли ми даде и други възможности.

Вие участвате и в театрални постановки, какво е мнението ви за театъра в днешно време?

Аз мисля, че напоследък публиката се завърна в театъра, защото веднага след завършването ми хванахме един чисто политически момент и на хората не им беше много до театър, занимаваха се с други неща. Имаше доста голямо финансово затруднение, но слава Богу, от десетина години наблюдаваме масово завръщане към театъра. В момента е по-спокойно и приятно, защото винаги е проблем когато видиш празен салон. Смятам, че винаги са липсвали финанси в театъра, но това е много елементарно, в крайна сметка сме избрали тази професия с ясната нагласа, че милионер не се става от нея. Понякога липсват доста елементарни условия, като техника, но ние успяваме да ги преодоляваме. Коства много нерви и напрежение. Специално за Театър „София“ смятам, че през последните години балансира доста добре представленията си.

 В тази връзка, Г-н Манасиев, кажете ни какво е за вас театъра?

Театърът за мен е втори дом, много често прекарвам повече време в него, от колкото вкъщи, особено когато наближи премиера, когато възстановяваме спектакли. Всичко свързано с театъра е смисъл на живота.

Цялата си кариера сте прекарали в Театър „София“, защо решихте да останете точно там?

Още след завършването си започнах да играя там. Колегите ни посрещнаха приятелски настроени, минаха няколко години и имахме възможността да играем и по-големи роли и да се докажем. Имал съм няколко предложения, но аз съм консервативен тип в това отношение и част от борбата ми беше да създадем и запазим една хубава трупа, в която да влизат доста млади хора. За тези години, не съм се чувствал некомфортно и не съм усещал липса на нещо. Участвал съм в представления на Народния театър и на Музикалния театър, но никога не ми е липсвал контактът с други хора. Чисто професионално се чувствам много комфортно в Театър „София“ . Там минаха 30 години от живота ми.

 Как описвате себе си и на какво държите?

Преди бях слънчев оптимист, сега съм умерен оптимист. Държа изключително много на приятелството, на нормалните човешки взаимоотношения и на уважението. Когато човек се чувства спокоен, всички наоколо го усещат. Аз съм свикнал сутрин, като влизам в театъра да съм усмихнат. Много пъти са ме питали как успявам да го правя, но аз си създавам настроение и мисля, че другите го усещат и се предава. Това кара хората да се чувстват по-добре и спокойни.

 Какво послание бихте отправили към читателите на Шумен Отблизо?

Задава се зима, наближават и празници. Пожеланието ми е за здраве, защото то е изключително важно. Пожелавам едни по-светли и спокойни дни, защото това, което ни заобикаля винаги ни натоварва с някакви битовизми. Трябва да успяваме, да си създаваме комфорта и да успяваме да се обичаме. Важно е да се сещаме на тези празници за близки и приятели, защото това създава добрите усещания и доброто настроение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *