The Strategy is coming: За арабските цифри и българските идеологии

The Strategy is coming: За арабските цифри и българските идеологии

Сподели с приятели!

Неописуема лудост е обзела обществото през последните няколко дни. Масова паника се сее с постове, които описват Националната стратегия за детето като новия кръвен данък. Социалните работници са сравнени с еничари, а телефонът за помощ на деца се асоциира с пряка линия със Сатаната.

А  дезориентацията се разпространи като епидемия. За броени часове, членовете на групи във Фейсбук, подкрепящи масовата истерия достигат до 70 000 души. Съвсем естествено се появява и поривът за търговия с безумието – тенски с лого „Не на Стратегията”.

“Дългата нощ” е на прага на българското семейство, а то „гори книгите”, за да се стопли, вместо да потърси отговори в тях.

Активистки са налазили дори и в кулинарните групи и призовават посестримите си да излязат на черпак и да се борят със зъби и нокти срещу злите норвежки орки, които дебнат в черните си шлифери зад катерушките и чакат да дадете шоколад на децата си, за да ви ги грабнат с острите си джендърски нокти.  Можете да ги познаете по миризмата на норвежка сьомга и неустоимия им апетит към руси и синеоки деца.

„Стратегията е оттеглена, обаче стадото се юрнало по нанадолнище. Има и една друга стратегия, която е в сила – Стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността, където „начална грамотност”, типична за учениците в първи клас, не е достигната от една групичка във Фейсбук, която дори е успяла да се концентрира на едно място”, коментират в опозиция.

А някъде, в другия край на виртуалния свят се завихря мощно торнадо от првосигнална атака „by default”.  Анкета „За или против децата ни да учат арабски цифри в училище?” събира умопомрачителен процент на отрицание.

Добрата новина е, че успяхме да „стигнем американците”, които също са на нокти срещу това, децата им да учат с арабски цифри.

И докато народът използва българското знаме за бекграунд  на неясна кауза, някъде – на хиляди километри, наши сънародници прибират в шкафа трибагреника, който им напомня с носталгия за дома, в който няма да се върнат. Домът, който са принудени да напуснат, за да подсигурят най-доброто за децата.

Домът, в който е проблем непрочетената Стратегия за детето, но е нормално вечерите да приключват в Месинджър с думите  „Лека нощ, няма да плачеш! Да слушаш мама,  татко ще си дойде като изкара парички…”

Автор: Веска Йотова

Shumenotblizo.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *